Научни изяви

Психологични проблеми и подходи в ортодонтската практика, Мутафчиев, В.; Л.Хранов, Ал. Мутафчиев; София, 2008; изд. Софи-Р

В книгата са разгледани основните проблеми при профилактиката и лечението на ЗЧДА, свързани с мотивацията на пациент и родители и зъболекар. Мотивацията се налага от трудностите, свързани с носенето на апаратите, продължителност на лечението и ретенционен период и финансовата обремененост. Твърде актуален е призива „Не забравяйте, че към зъбите има прикачен човек”.

Описани са нормалните периоди в психологическото развитие на индивида и промените, които настъпват. Особено внимание е отделено на периода на пуберитета и психосоциалните аспекти на взаимодействието юноша-родители.

Началният ортодонтски преглед има важно значение както за получаване на подходяща информация и поставяне на ориентировъчна диагноза, така и за създаване на необходимото доверие между лечител , пациент и родители. Разгледани са ролята на обстановката, в която се провежда първичния преглед, външния вид и поведението на персонала, организацията на прегледа и предоставянето на подходяща информация за преимуществата на кабинета. Внимателно трябва да се оценяват поведението на пациент и родители и се подхожда индивидуално като не се допуска безпокойство и негативизъм. За целта са необходими достатъчни спокойни обяснения от страна на ортодонта, като се съобразява поведението и реакцията на детето. То в никакъв случай не трябва да бъде насилвано като всяка последователна стъпка се прави с негово съгласие. Необходимо е да се установят и

неутрализират проблемните взаимоотношения между пациент и родители.

Снемането на анамнеза ще ни ориентира за мотивите на пациента да потърси лечение, за очакванията , желанията и отношението на родителите към бъдещото лечение, за ангажираността на пациента, както и за отношенията на пациента с неговите близки.

Анамнезата ще подпомогне ортодонта за изготвяне плана на лечение и за избор на подходящ психологичен подход. Авторите обръщат внимание на начина и съдържанието на „питането” /задаването на въпроси/ като важен фактор за получаване на необходимата информация. Ориентировъчната диагноза, с която завършва снемането на анамнеза е база за коректна ориентация на пациент и родители относно тежестта на заболяването и очакваните проблеми, които ще бъде нужно да се решават.

Определянето на плана на лечение и апаратурата са стратегически за успеха на лечението и взаимоотношенията лечител-пациент и родители. Крайно необходимо е в детайли да бъдат уточнени: фази на лечение, продължителност; очакван резултат и поддържането му между отделните фази. Обсъждат се и очакваните проблеми при лечението, свързани с: начина на носене на апаратите, естетика и функция, растежа, необходимостта от екстракции, от стрипинг, от ортогнатична хирургия. Пациентът, независимо от неговата възраст трябва да бъде съгласен с предложения план на лечение като при необходимост се търсят разумни компромиси. Детайлното и коректно информиране на пациент и родители за етапите на лечение и изискванията към тях по отношение на използуване на апаратите и финансовите ангажименти са важна предпоставка за поемане на взаимни ангажименти от лечител, пациент и родители за успешни бъдещи делови отношения.

Разгледан е въпросът „Ранно или късно лечение” с техните положителни и отрицателни страни. Въпрос на професионализъм е да се намери оптимално време за лечение с цел то да бъде максимално кратко и ефективно.

Основно внимание е отделено на психологичния подход при клиничните дейности. Детайлно е описан подхода към детето на лечител и персонал при вземането на отпечатъци с цел да не се допусне нежелания негативизъм, който би затруднил бъдещите взаимоотношения.

Поставянето на снемаеми апарати изисква както добър професионален опит, така и спазване на последователност в подготовката и поставянето на апарата. Подробно са разгледани очакваните проблеми при поставяне и носене на снемаеми ортодонтски апарати и психологичния подход при преодоляването на проблемите. Изискванията и указанията за носене на апаратите трябва да бъдат детайлни, конкретни и договорени с убедения пациент. Обръща се внимание на изискванията и начините на поддържане на устната хигиена като се провежда системен мотивиращ контрол.

Конкретна информация и указания се дават при прилагането на фиксирана техника и екстраорални апарати, с цел безпроблемно носене и максимална ефективност.

Общо поведението на ортодонта при работа с пациента трябва да бъде съобразено и с присъствието на родител или близък при лечебния сеанс. Това изисква подходяща организация в кабинета, сигурност в действията на лечителя, съобразяване на корекцията и активирането с плана на лечение и постигнатия временен ефект.

Твърде важна е ремотивацията на пациента при контролните прегледи. Една форма за ремотивация е демонстрацията на ефект от лечението. Тя може да даде силен мотивационен ефект, но крие и рискове – за неоснователно доволство и успокоение на пациент и родители или неоснователна положителна оценка при неносене на апаратите.

Авторите диференцират понятията внимание, услужливост и сервилност. В тази връзка подробно е описан подходът при неносене на ортодонтските апарати, както и при нередовност в посещенията. Необходимо е както да бъдем съпричастни и отзивчиви към проблемите на пациентите, така и достатъчно тактично и настойчиво да бъдат изяснени некоректностите в поведението и вината на пациент и родители. Те могат да бъдат сериозна прчка за успешното лечение, както и да доведат до нежелана демотивация на лечителя.

Придържането към лечението от пациента изисква той добре да разбира даваните му препоръки. Авторитетното професионално поведение на лечителя, изясняването на значимите цели на лечението и родителската подкрепа подпомагат пациента да се придържа към лечението.

Подробно е разгледана ролята на родители и отглеждащи децата при контрола на лечението – причините, поради които не оказват редовен контрол и съдейстиве!

Важен и труден е психологичния подход при неизпълнение на указанията за провеждане на лечението. При нередовно носене на апаратите са важни оценката и отношението на родителите, оценката и подхода на лечителя. Описани са обективни показатели за неносене на апаратите и конкретни подходи към пациент и родители, определени от техните очаквания, цели и готовност за съдействие. Най-добре е постигнатите договорки да се документират.

Решаващо значение има психологичния подход при нежелани и рискови манипулации /екстракция на зъби, стрипинг, ортогнатична хирургия/. Още при обсъждане плана на лечение е нужна отлична информация и мотивация на пациент и родители. Трябва да стане ясно,че при приемане на съответната нежелана манипулация няма връщане назад. Системно трябва да се ремотивира пациента, за да няма отказ по време на лечението. Този отказ може да доведе до влошаване на състоянието /напр, подреждане на зъбни редици без ортогнатична хирургия/. Детайлно е описан подходът при стрипинг и ортогнатична хирургия.

Успехът от ортодонтското лечение изсиква поемане на взаимна отговорност и разпределение на отговорността между пациент, родители и лечител.